Ред и закон. Редът и законът вървят ръка за ръка, а колкото и да ви се струва странно, във футбола също има ред и закон. Един такъв неписан закон гласи: "Холандия няма да стане шампион". Сигурно вече танцувам по нервите на холандските привърженици, но веднага ще се аргументирам.

 Истината е следната: Холандия е седма дупка на кавала. Ще кажете- защо не девета? Ами защото девета дупка на кавала е Англия, осма дупка е Испания, та Холандия е седма. Всеки път отиват като фаворити (2002г. даже не можаха да отидат) и всеки път се връщат ....и бити. Специалисти и "разбирачи" не спираха да ни убеждават, че Холандия е тръгнала към титлата. Всъщност се създаде илюзията, че лалетата ще вземат нещо, поради факта, че вкараха 7 гола на световния шампион и вицето- Италия и Франция. Само че реалността съвсем не е такава- положенията на Холандия се реализираха както никога досега, а италианци и французи изпускаха както почти никога досега. Друг е въпросът, че и Италия и Франция имат за треньори хора, които нямат място на пейката като наставници. Донадони имаше място, но като футболист. Доменек може би има място да носи шишетата с вода.

 Та, непонятно слабите Италия и Франция, както и непретенциозната Румъния в пакет създадоха заблудата, че Холандия е голям фаворит. Да ама не, както се казваше в едно френско издание, после изплагиатствано от някакав Петко, Овчаров ли беше, не е важно. Важното е друго- Холандия е балон номер 3 в историята на футбола, който съвсем логически се пукна. Срещу играеща също така бърз футбол Русия оранжевите изглеждаха просто жалки. Наистина жалки. Ама много жалки. Титлата от 1988 се дължи точно на Марко Ван Бастен, вкарал 5 гола на шампионата, треснал 2 минути преди края попадение и срещу Германия на полуфинала. А и в този мач Холандия губеше в резултата 15 минути преди края. В групите загубиха от бившия СССР, добре че беше същият този Ван Бастен да вкара хеттрик на уникално слабата Англия, тръгнала си от Евро '88 с 0 точки.

 Холандия си остава най-романтичната футболна нация, всички помним двете им последователни световни вице-титли. Кройф, Реп, Неескенс, Крол, Хаан, Рензенбринк и легендарният Ринус Микелс. Двата последователно загубени финала ги правят още по-симпатични, а Германия играе ролята на лошият и мразен от всички стар вълк, който изяжда оранжевото агънце. Да, докато Холандия губи по най-лиричен начин финал след финал, Германия прибавя титла след титла за да бъдат те 3 x 3 в наши дни. Почти като 4 x 4, би прилягало повече на газещият всичко по пътя си немски джип "Волф". Ах, какво съвпадение, точно Волф, като старият Волф (от немски-Вълк).

 Холандия много ми напомня на Горан Иванишевич и изявите му на Уимбълдън, с една малка разлика. Интересуващите се от тенис помнят, че Горан 3 пъти се класира на финал и 3 пъти губи- от Агаси и 2 пъти от Сампрас. Вече отписал спечелване на титлата, Горан получава Уайлд Кард от организаторите през 2001 година, защото няма необходимият ранкинг за да влезе в основната схема. По стечение на обстоятелствата, играещ наистина страхотен тенис, сервиращ смело (със средно 30 аса и 20 двойни грешки на мач), Горан достига за изненада на всички до своя четвърти финал. Четвърти, запомнете това. Има символика в него. Съперник на финала е Пат Рафтър, загубил финал година по-рано от Сампрас. Сетовете са 2:2, 7:7 гейма в последния пети сет. Рафтър сервира и Горан прави пробив. Щабът му избухва, само изстрадалият баща Сърджан стои на мястото си, помнейки загубените досега 3 финала. Горан сервира за титлата, 15-30...40-30 и първи мачбол. Сервис- двойна грешка! Първият мачболът е профукан. Точка за Горан след ас и втори мачбол! Сервис- двойна грешка, трета само в този гейм и  вторият мачбол е пропилян! Невероятно! Следва нова точка за Горан. Трети мачбол. Отново загубен от Иванишевич. Това не е истина!.. Грешка на Пат и четвърти мачбол за Горан. Този път всичко свършва. В своя четвърти финал, при четвърти мачбол Иванишевич е шампион! Каква символика!

 Ред и закон. Футболните закони казват, че Холандия не може да спечели голям форум. Надявам се, че някой ден, при своя четвърти голям финал, при своя четвърти "мачбол" лалетата ще разцъфнат отново. И съм убеден че и това ще стане. Питайте Горан колко сладка е неговата драматично спечелена титла. Може би по-сладка дори от всичките 7 на Пийт на Уимбълдън.

 В този драматизъм на Холандия има нещо красиво- някой ден и те ще станат шампиони и тогава бъдете сигурни, спечелената купа ще има много по-голяма стойност. Тя ще бъде по-сладка, по-запомняща се и по-романтична и от най-красивата балада.