Президентът в оставка на ЦСКА успешно се нареди до Илия Павлов и Васил Божков в очернянето на най-великия български клуб

България лудна! Куцо и сакато започна да се интересува от футбол. Хора, които не съм си и представял, че ще ми задават въпроси на каквато и да е тема, свързана с най-популярната игра, искаха да разберат (при това с подробности!) какво се случва в ЦСКА.

Че "червените" са обществен феномен, е ясно. Това е един от двата клуба у нас, който обединява хора от различни социални статуси и с различен начин на мислене, с различни политически, икономически и духовни интереси и пристрастия.

Какво обаче се случи, че да предизвика и най-неосведомените да зададат въпроса: "Какво става с ЦСКА", с честотата, с която сигурно всекидневно казват "добър ден"?

Провалилият се в абсолютно всички свои начинания като ръководител Александър Томов си заслужи да стане лауреат на награда за некадърност, неадекватност и, разбира се, за планините изговорени лъжи, на които шизофренично си вярваше.

Допреди събитията тази седмица дълбоко се съмнявах, че някой може да се доближи до най-големите вредители, оглавявали ЦСКА откакто демокрацията навлезе у нас. Тези, които винаги съм смятал, че твърдо са окупирали първите две места в "престижната" класация - Васил Божков и Илия Павлов.

Първият изписа най-черните страници от историята на 31-кратния първенец на страната със скандалното "подаряване" на титлата през 2006-а, със затварянето на митичния за "червените" привърженици Сектор "Г", за безпрецедентното официално абдикиране от титлата преди началото на сезона 2006/2007.

По времето на втория пък се случиха най-катастрофалните загуби като 0:8, 1:7, 0:5, 1:5, както и двугодишната пауза в участието на отбора в евротурнирите поради конфузните (две поредни) 5-и места в първенството.

Томов обаче повече от успешно съумя за рекордно кратко време, откакто е в управлението на "Армията", да застигне гореспоменатите. Какви бяха грешките на известния с прякора си Вълкът Лупи бивш вицепремиер, за да предизвика най-големия скандал в българския футбол?

Затвърдена некадърност

Сещам се за един фрагмент в химна на "вечния съперник" Левски, който гласи: "там, където мине, нищо не расте...". Познато, нали?

За по-младите читатели ще припомня есенцията от биография на Александър Томов. Името му излиза на преден план в началото на 90-те години на миналия век, когато става вицепремиер в правителството на Димитър Попов от квотата на БСП, отговаряйки за силовите министерства и енергетиката.

През 1997-а година Томов влиза в Парламента като съпредседател на партия "Евролевица" в 38-то Народно събрание. Година по-късно той става лидер на формированието, след което на изборите през 2001-а година не преминава 4-процентовата бариера.

През 2005-а същата тази "Евролевица", но под името "Българска социалдемокрация", отново под неговото "вещо" ръководство, участва във вота с още няколко други партии, обединени в коалицията с поетично име „Коалиция на розата". Крайният резултат е ясен - едва 1,3 % гласували за въпросната коалиция.

След това настъпва периодът му в металургичният комбинат "Кремиковци", където първоначално е член на Надзорния съвет, а по-късно е повишен в председател на Управителния съвет. Както се досещате, след скандалите около предприятието миналата година, Томов е уволнен.

Паралелно с това започва и кратката му кариера в ЦСКА. Собственикът на клуба Прамод Митал, който е такъв само на книга, а иначе с престъпен непукизъм (както всъщност и спрямо "Кремиковци") го изоставя, пращайки го да бъде ръководен от Томов.

Отново, както в предишните му начинания, има временен възход (31-ата шампионска титла на България), но много бързо след това идва пропадането. Крайният резултат е ясен - ЦСКА е аут от Европа по административна линия, а Томов побърза да си подаде оставката, оставяйки тежката съдба на тези след него. Така известният на всички ни Лупи стана още по-известен сред феновете с прякора си Плъха - ясно защо.

Тотална неадекватност и липса на връзка с реалността

Само като погледне човек последните публични изяви на Томов тези дни, ще си помисли, че не е той, а става въпрос за някакъв пришелец, не от Марс, а от Мелмак. Ексвицепремиерът под път и над път, като цапнат с мокър парцал по главата, си служеше с отговори от типа на "никога не сме вярвали, че..." - ясно доказателство, че господинът и хал хабер си е нямал с какво се забърква, навлизайки в джунглата на родния футбол.

Изобщо не му е минавало през ума за удари под пояса от всевъзможни страни с цел дестабилизиране на клуба, който колкото и да е обичан, е и достатъчно мразен. Признанието на Томов, че не е взел под внимание заканите на боса на Левски адвокат Тодор Батков отпреди няколко месеца, че ЦСКА няма да участва в Шампионската лига, е допълнителен щрих към тезата, че не е знаел къде се намира и за какво изобщо става въпрос.

Лъжи, лъжи, лъжи...

Със сигурност не е новина, че Лупи, ако при всяка негова изречена лъжа му се удължаваше носът, за нула време щеше да изпревари изграждането на магистрала "Тракия" до морето. Доказан лъжец, който по непонятен начин си вярва на това, което казва.

Месеци наред всички медии изригваха с новини от кухнята на ЦСКА - как играчи, треньори и служители не са си получили регламентираните заплати. В началото на годината един от основните футболисти на тима, известен с достатъчно висок морал, оповести пред тесен кръг от хора как някои, в това число и той, не са получавали заплати и премии от 2-3 месеца. А впоследствие Томов биеше камбаната как ръководството е изрядно и изплаща всичко редовно.

Томов дори посегна вербално и по детско-юношеската школа на "червените", хвърляйки розови обещания за изграждане на терени. Резултатът - една-единствена изкуствена настилка в полусрутената зала на "4-и километър", с качество, за което има сериозни съмнения, след като един от най-талантливите играчи Мартин Тошев счупи глезен на нея.

Томов обеща нов собственик, който да инвестира свежи пари. Изведнъж се оказа, че нещата не стоят съвсем така. А причината е, че и спряганият украински олигарх Константин Жеваго, и хората от американската компания AIG се отказаха от преговорите с провалилия се политик или със самия Митал. Колко изненадващо.

Със сигурност пропускам много други от словесните фойерверки на Лупи. Но могат ли да се изброят? Може би и за последен път пиша симпатичния псевдоним на добрия стар вълк в негова чест. Приказката за мишките и потъващия кораб в случая не важи докрай, тъй като животинките са прекалено "малки" и "безобидни". Томов си заслужи "повишението" в Плъх. Най-добре и удобно е така - оцапаш гащите и беж, да те няма... Към планините, както направи в четвъртък вечер - далеч от всенародната любов.

Но тя ще го застигне. Защото ЦСКА е много повече от партия, фирма или предприятие. Тези четири букви за огромна част от българското население са свещени, те са институция, религия, начин на живот. И спрямо тях бе извършено криминално посегателство. Затова тепърва черните облаци ще се сгъстяват над главата на Томов. Пардон, над главата на Плъха.

Павлин НЕНОВСКИ, PisnaNi.com
Колаж: Автора