Когато бях млад, здрав и щастлив човечец, разхождайки се в “Технополис”, съгледах щанд за мебели и от изложените кухни с вградени електроуреди си харесах един модел, за който ми бе обяснено, че се прави в Италия, че е върхът на модерните производствени технологии, че духа, вее и излита вертикално при подходящо време и посока на вятъра... Повярвах (голяма грешка, въпреки, че качеството на самите мебели не присъства в листата от последвали проблеми)!

Симпатично усмихнато момиче ми обясни, че ще се направи архитектурна схема, спрямо апартамента и, ако я одобря, ще се поръча и самата кухня. (Супер! Усетих как част от косата ми щръкна радостно.) Поръчах да се направи такава схема и ми биде съобщено, че цената излиза около 1200-1400 лева на линеен метър. Изчислих, че сумата от 6 000 – 7 000 лева е поносима. Взех една събота въпросното момиче от магазина и го заведох в апартамента си. Въпросният апартамент е в новострояща се сграда и беше на етап – тухлени стени, циментови подове и несложени ВиК и електроинсталации. Момата си измери с рулетката де що имаше за мерене и след една седмица ми изпрати на електронната поща чудна 3D картинка на кухничка. Липсваше само весело джудженце с мазни ръчички и престилчица на цветенца. Виках си: “Бравос! Каква фирма!! И как работят!!! Професионалисти!!!! Машалла!”. Задвижихме нещата, като мимоходом, се наложи строителната фирма, която ми строи апартамента, да направи специална метална конструкция за закачването на кухненските шкафове, да измести контакти и електроинсталации, водопроводни тръби и изводи, та да паснат на мивка, пералня, фурна и т.н. Повтарям – СПЕЦИАЛНА КОНСТРУКЦИЯ, съобразена с измерванията на симпатичното момиче!!! За целта то (момичето) се видя с техническата ръководителка на обекта и доуточниха нещата. А!!! Какво ще кажете? Пипната работа. Оставаше да запозная родата си с колектива на тази прекрасна фирма, та да си станат дружки и да тръчнат да берат теменужки по ливадите. Цената леко скочи, имайки предвид, че ми предложиха каталозите на доказани фирми за електроуреди (все хубави и все скъпи), та да си избера направо оттам съответните пералня, фурна, котлони, абсорбатор и хладилник. Викам си (вместо да се обеся веднага), че това пък ще да е идеално (за дома и по принцип). Последваха и някои промени в цената заради специална лайсна, осветление, батерия за чешмата и т.н. Усетих леки бодежи в скалпа и един два косъма се отрониха безвъзвратно връз рамото ми. Но идеалното иска жертви. Требе си кръв, демек. Аз кръв имах тогава, та дадох. Цената вече си беше бая цена, кухнята беше поръчана, сключихме няакъв договор и зачаках да пристигне чудото на италианския дизайн, производство и т.н.  
Кухнята доде!!! Цъфна като майска роза в склада на фирмата.

Апартаментът не беше още съвсем готов за “идеалното” проникване, та кухнята поотлежа 1 месец в склада, като на 3 пъти ми биде пращан ултимативен СМС. Накрая рекох “Готов съм!” и отидох при симпатичното момиче. Тогава разбрах, че трябва да платя за транспорт, монтаж и хамалски услуги скромна сума от над 500 лева (ама за нея не издават фактура, щото трябвало да начислят и ДДС!!!). Платих! Тук е моментът да заявя, че се заклевам вече да не плащам, да стана брадат отшелник в гората и да се боря с калашников в ръка срещу индустриалната революция, глобалното затопляне и изкуствените торове...

Беше насрочена дата за доставка на великата кухня и монтажа й. Техническата ръководителка, която държи ключа за апартамента и се разпорежда с неговото довършване, осигури достъп до майсторите, които 2 дни „оправяха нещата” и на края на втория ден ме призоваха да си приема придобивката.
Ето и момента в моя разказ, в който усетих как косата ми започва с бесни темпове да побелява и пада на голееееми фандъци, зъбите ми да пожълтяват и окапват, а тялото ми немощно да трепери.

Представете си сега нов апартамент, в който има направени: баня с плочки, коридори и кухненски бокс с плочки, дневна стая и спалня с ламиниран паркет... Всред всичкото туй двама майстори довършваха слагането на кухненските шкафове и електроуредите към тях. Дотук - суууупер! :) Но, когато се вгледа човек в полуготовата конфигурация, изведнъж започва да си задава безумните въпроси: “Ама защо няма чешма?”, “Защо абсорбаторът не е вързан с тръба към комина?”, “Защо електроуредите и водноползващите нещица не са вързани към съответните, специално променени по изискване изводи в стената?”... И аз, понеже съм си прост, взех че ги изказах на глас тези ми ти въпросчета. Че като се почна... кеф ти разговор с проектантката, кеф ти с майсторите, кеф ти... (ама голям кеф!!!) с ШЕФКАТА на фирмата.

За капак се оказа, че италианците са направили едното шкафче не баш, както трябва, оставили странни дупки в друго шкафче... но ще го оправят – до месец.

Седях си аз (позакрепил се психически, чрез методите на нетрадиционната непалска медицина и литър пазарджишка домашна) един ден, седмица след кухненските събития, когато... съдбата размаха брадвето. Обади ми се техническата ръководителка от апартамента и почти ревейки на телефона ми съобщи, че всичко е във вода, паркетът е подгизнал и един от изводите е бил насилен при слагането на кухнята и, оказвайки се на различно от желаното място, се е пробил и взел, че текнал.

Рекапитулацията – сега ще трябва да купувам нов паркет, да наемам майстори, които да довършат кухнята и да я направят годна за употреба, да оправя блатото, в което се превърна апартамента ми...

Извинете моя малко раздут разказ, но основните ми питания към вас са: Аз клиент ли съм? Имам ли някакви права? Защо не получавам услуга срещу парите си? Защо някаква въобразена дама си позволява да ме ругае вместо да ме обслужва? Защо всичко това се случва не само с мен, а с повечето клиенти на български фирми???

Нищо друго не ми оставаше освен да ви разкажа тази история, та хубавичко да си помислите преди да тръгнете към някое “Идеално” кътче.