Да докоснеш тавана
Подобни статии завършват така, както аз смятам да започна. Знам, че мъката от тези мои редове ще бъде голяма, ще предизвика много злоба и гневни изблици, много мръсотия и нечовешка миризма. Но този дата е велика в моя живот, тя е спомен от моето детство, тя е моят втори рожден ден.

На този ден, но преди 18 години, през 1989 г., в късните часове на отминаващия есенен ден, моят живот се преобърна. Аз намерих отговор на най-важния екзистенциален въпрос в моето детско съзнание и същевременно преодолях земното притегляне.

След като футболен клуб Лефски беше вече загубил на един стадион на остров Крит, където мачовете се играят само при отлив на морето, защото иначе при прилив половината терен е под вода, аз започнах да следя този тим като мой географски пътеводител, пътеводна звезда и насока за непознатите дестинации и кътчета на Европа. Годините показаха правилността на този все още неосъзнат мой детски избор, защото последваха епопеи с Антверп, Аалст, Слован (Братислава), Олимпия - 2 етапа (спускания), Беверен, Тампере, ФК Копенхаген и Люцерн (дълго време го бърках с вид трева-люцерна).

Всяка футболна епопея на въпросния квартален отбор, беше ново  познание за мен, нова брънка в географските и футболните ми познания!

Последва обогатяване на познанието ми за имена като Клаесен, Каменцид, Клито Бозго, Петреску. За швейцарската втора ски-шанца, за темпоралните пейзажи от далечна Финландия, за различията в диалектите на Белгия, за културата на почти братско Сараево.

И връщайки ви назад, така както вие връщате хода на футболната ни история, към първите редове на моето скромно, но пък и изпълнено с лека индийска мисъл творчество, на 26.09.1989 г., като паднал есенен лист от дърво край оградата на автогарата край Подуене, аз разбрах как да наричам моя географски гид, съставен от двайсетина шерпа. Те просто си дойдоха с името сами. Футболната общественост ги кръсти “Евроидиотите на България”!

Тези сини фланелки за мен вече бяха символ на откривателството, на необятния човешки стремеж към новото и непознатото, всеки един от тях беше моя Христофор Колумб.

И така, както неговият кораб е акостирал на непознатата далечна земя и сърцето му е щяло да се пръсне от радост, така и моето сърце щеше да се пръсне в онази много, много далечна и дълга, дълга деведесет и оххххх минута! Миг поспри, о детски спомен мой! И тогава, както тези безименни белгийчета надскочиха себе си, аз скочих и пипнах тавана! Тавана на моя живот!

И понеже за приятелите ми, аз винаги съм бил човек с авторитет, манталитет, скрит талант и западна култура, знам че много ви боли.

Мога да пиша още, но датата си тръгва!Като кораб на Колумб!

ЧЕСТИТО ОТКРИВАТЕЛИ!

Валентата Лазаров