Ако зададем въпроса: Коя е последната спирка преди вечността, вероятно всеки що-годе интелигентен човек ще отговори: „Старостта”. Най-вероятно ще е прав. Може би, някои биха разгледали старостта по философски и е възможно да дадат няколко гледни точки. Мащабно мислещите сигурно ще разгледат старостта в нейните социални, политически, финансови и куп други аспекти. Гледните точки наистина са много, но може би понятието „пенсия” ги обединява по някакъв начин.

 От тук нататък следва и определение на този, превърнал се в България, феномен. Всъщност понятията „пенсионер” и „старец” могат да се разгледат като синоними. Важното е, че днес първото се разглежда, като лошото на второто.    Медиите превърнаха думата „пенсионер”, донякъде в мръсна дума. Вестниците, телевизиите и радиата често показват недоволни от ниските си пенсии хора. В по-големите градове т.нар. градски пенсионери се „пенят”, когато някой младеж не иска да им отстъпи място в автобуса и вдигат луд скандал, обяснявайки как те са градили държавата, а днешната младеж била „фустрирана”. Негодуват срещу високите цени на една камара консумативи, недоволни са от града в който живеят. Изобщо труден им бил живота.  

 С какво свързваме понятието „старец”? Вероятно с възрастен човек, седнал на някоя пейка, с накривен каскет, привел тялото си напред, облегнал се с две ръце на бастуна, а зад него красив селски пейзаж. Този старец, сигурно очаква овцете му да си дойдат от паша. В главата му не се въртят мисли за цената на парното, а за това кога трябва кравата да се отели, как ще смогне да прекопае градината, кога ще вади чесън, дали ще му дадат рентата от нивите и т.н. 

 Изобщо днес слагаме под общ знаменател пенсионерите и старците. Дали е грешно? Не знам. Всеки си има собствена философия. Освен това е въпрос на дълбоки социални размишления, които препоръчвам да обсъдите на пейката пред мястото където живеете. Интересен елемент е, какво правят пенсионерите и старците, когато останат сами, когато няма кой да им помага, когато започнат да се чувстват безпомощни, когато самотата обземе живота им.

 Отговорът е, че някой от гореспоменатите отиват в старчески дом, а други отпътуват към вечността нещастни и самотни.  Възрастните, в по-голямата си част, даже и не искат да чуят за това да идат в дом за стари хора. За много от тях това е „лошо съществуване” и „отвратително изживяване на последните години”.

 Старческият дом в с. Гърчиново, Община Опака, определено може да опровергае по-горните твърдения. Това е дом за стари хора, който се състои от две сгради за домуващи с мини парк между тях и има отделение за лежащо болни. Там има хора, които си нямат никой. Останали сам сами в света, потърсили утеха в дома. Оказа се, че за възрастните хора се грижи постоянен медицински персонал. Има лекар, който обслужва веднъж седмично, а ако се наложи нещо спешно, докторът пристигал за минути. Освен медиците за старите хора в дома се грижат и 6 санитарки, социален работник, терапевт и шофьор. Дори си имали и собствена кухня в която имало главен готвач, готвач и помощник кухня. Освен пряко свързаните със старците лица в дома работят още и перач, параджия, счетоводител и домакин.  

 Долу-горе уредена работа. Има кой да се грижи за хората. Въпросът е обаче има ли живот за тези хора в социалния смисъл на думата. Директорът на дома Айнур Юмерова обясни, че старците били свободни да ходят където поискат от 6 сутринта до 10 вечерта, но това трябва да стане със знанието на дежурния персонал. Тя разкри, че хората имали право да ползват отпуска до три месеца в годината. Обикновено тази привилегия ползвали за да отидат да видят някой близък (ако имат такъв) в далечен град или в друга страна. Трябвало да посочат точния адрес и телефон на мястото където отиват, защото от дома им изпращали лекарствата с колети.  

 Не били зле и от към културно-масови мероприятия. Всеки празник от календара се празнувал. Освен това им гостували деца от детски градини и хорове. Идвали и представители на различни пенсионерски клубове. Когато на хората им доскучаело сами си организирали вечеринки с касетофона в дневната (голяма стая за забавления).  Впечатление прави фактът, че директорката не заговори за проблеми докато не беше попитана. Тя отбеляза, че има финансиране от държавата, но се търсили и спонсори за дребни ремонти. Юмерова спомена, че належащ проблем е да се оправи котелът за парното. Нужни били и някои козметични ремонти по 60 годишните сгради, за които имали някакви скътани средства. От дома съвместно с общината дори подготвяли проект за основен ремонт на зданията. 

  Интересна работа. 60 пенсионера живеят в един дом. Те се забавляват и са благодарни за живота, който имат. Обръщат внимание на факта, че са намерили много сродни души и не отдават прекалено голямо значение на това, че си нямат никой близък. Те дават част от малката си пенсийка на дома, но срещат огромната грижа на персонала. Те са щастливи, че има кой да се грижи за тях. Управата на дома не се оплаква, че няма пари. Търсят начин да се справят сами с помощта на общината.  В малкото село Гърчиново се намират хора, които не се оплакват. Нито работещите, нито домуващите. Те не крият, че имат нужда от помощ. Сигурно ще намерят начин да закърпят остарелия парен котел. Няма да се оставят да останат на студено, чакайки на последната спирка преди вечността - домът, където им осигуряват едно заслужено и достойно съществуване.