Обикновен работен ден за една майка. Става сутрин води детето си на училище, бяга до работа, за да не закъснее. Към обяд се обажда на сина си, за да го чуе и да разбере как е минал учебния ден. Няма отговор. След половин час отново набира телефона - пак няма отговор. През главата й минават хиляди мисли и в този момент телефонът звъни, обажда се синът й, но чува друг глас, който казва само едно изречение - СИНЪТ ТИ СЕ САМОУБИ. За следващите часове майката няма никакви спомени. По-късно през деня намира сина си, жив и здрав. Оказва се, че негови съученици са му взели телефона и са решили да си направят грозна шега. Какво да направя, за да спестя на детето си ежедневния тормоз в училище - въпрос, на който може би всички майки търсят всекидневно отговор. Разрешението на проблема обаче се оказва непосилно. Майката сигнализира директорът на училището, който обаче по закон има право първо да отправи предупреждение към въпросните ученици, а след това най-крайната мярка е преместване в друго училище и то само ако не е 30 дни преди срока да приключи. Агенция за закрила на детето - там не обръщат внимание на подобни леки жалби. Какво да правя, си мисли майката. От никъде няма съдействие и няма как да спрем насилието и тормоза в училище, а злобата в душата на сина й се трупа, накъде ли ще избие след години, когато вече е пълнаправен член на т.нар. зряло общество.