В събота вечерта станахме свидетели на поредната гавра на една национална институция с българския народ и неговата история. По Канал 1 на уж българската, уж национална телевизия, бе излъчен кощунствен, преиначаващ събитията от близкото минало филм, в който българите бяха представени едва ли не като кръвожадни злодеи спрямо ислямското малцинство у нас.

            Целта на филма беше ясна – да се внуши на българите, и особено на младото поколение, което не е било свидетел на на събитията по време на т.нар. “възродителен процес” и има по-слаба представа за това какво действително е станало, едно чувство на вина спрямо българо-мохамеданите, един комплекс на малоценност, на едва ли не по-нисшестояща позиция на нашия народ спрямо тях. Българите в този филм бяха представени едва ли не като по-кръвожадни от башибозушките орди, удавили в кръв Априлското въстание, изклали безброй български жени, деца и старци в животинския си фанатизъм. Което е абсолютно нагло преиначаване на историята, една безпардонна лъжа, която, под маската на художествен филм и уж “човешка история”, се стреми да смачка допълнително и без това твърде ограниченото ни напоследък национално самочувствие.

            Едва ли е случайно, че видяхме този филм по-малко от месец след срамните евроизбори, в които само разлика в рамките на статистическата грешка предотврати трагедията една противоконституционна, етническа, анти-българска партия, под прякото командване на чужда държава, да спечели и изпревари абсолютно всички български партии. Явно, покрай тези избори, самочувствието на някогашните ни поробители е нараснало дотам, че вече нагло, в най-гледаното време в един празничен ден, да прокарват своята пропаганда по една национална медия. Новините на турски език явно вече не са достатъчни – напълно трябва да се внуши на българина, че да си мисли, че живее в една напълно свободна и независима БЪЛГАРСКА държава е само илюзия, че в рамките на Родината му живеят и хора, които не искат да бъдат част от България и да допринасят за благото на българското общество.

            Често различни хора биват обвинявани в насаждане на етническо напрежение и омраза, защото са си позволили да говорят публично против една обсебила властта партия, която, за собственото си забогатяване, използва обикновените, трудови хора от своя електорат, заплашвайки ги например със загуба на работното място, ако не гласуват по правилния начин. И те, притиснати от обстоятелствата и собствената си безпомощност, го правят... Можем ли да ги обвиним? Разбира се, че не. Не бихме ли направили и ние същото под такъв натиск? Но да се върнем на въпроса. Според мен, а съм сигурен, че мнозина биха се съгласили, етническо напрежение и омраза се насаждат именно от такива филми, от такова нагло пренаписване на историята и лъжене в очите на обикновения човек. Младите българи-християни биват заблудени за това, какво действително се е случило преди двадесетина години, бива пречупено допълнително тяхното, и без това недостатъчно, национално самочувствие, докато у младите българо-мохамедани бива насаждано чувство на верска нетърпимост и воля за отмъщение за нещо, което всъщност е било съвсем различно от това, представено ни във филма...

            Що се отнася до събитията, такива, каквито действително са били, всеки достатъчно грамотен човек, който има волята да се порови в архивите, да прочете книжки от това време, свидетелства на пряко участвали в тези събития, би могъл да разбере, че във филма има твърде малко историческа истина. Първо, добре е известно, че изискване за задължителни имена спрямо именната система на съответната държава има в цивилизовани страни като Швеция и Гърция, в САЩ, дори в самата Турция. Ако някой откаже да спази тези закони там, той просто не може да се ползва с правата на гражданин на тази държава. Докато в България, по време на “възродителния процес”, голяма част от българо-мохамеданите дори са били увещавани да сменят имената си от други представители на техния етнос, по това време кметове, партийни секретари или на подобни длъжност в местната власт. Още един факт, който лесно би могъл да бъде проверен, е, че българските войници, съблюдаващи за изпълнението на закона в тези области, са били без патрони в автоматите си, носели са ги просто за респект. А много от тях дори са били убити по време на тези събития... Но грижа ли го е някой за мъката на техните семейства?

            Искам да попитам, кога ще видим по Канал 1 филм за терористичните атентати в България от 80-те години на 20-ти век, извършени от организацията, предшественик на удобно намърдалата се в няколко министерски кресла днес партия, за взривените влакове и убитите в тях майки и деца? Едва ли ще го доживеем... Защо т.нар. “българска национална” телевизия все по-рядко излъчва филми, които да подхранват българското национално чувство, гордостта от това, че сме синове и дъщери на един народ, оцелял през вековете, въпреки безбройните на пръв поглед непреодолими пречки, въпреки геноцида, на който е бил подложен на няколко пъти в своята многовековна история. И ако ги излъчи, това става най-вече по сателитния канал, който недостатъчно много българи биха могли да гледат. А кога ще видим един патриотичен, възрожденски филм в най-гледаното време на една съботна вечер?! Реторичен въпрос...

БЪЛГАРИ, НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ДА ПРОМИВАТ ВАШИТЕ МОЗЪЦИ, ДА ВИ ДИКТУВАТ КОЕ Е ПРАВИЛНО И КОЕ – НЕ. ЕДИН ДОСТОЕН, МИСЛЕЩ ЧОВЕК, МОЖЕ САМ ДА ДОСТИГНЕ ДО ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО МУ Е НУЖНА, И САМ ДА ИЗБЕРЕ СВОЯ ПЪТ. А НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ ТАКИВА.

НЕКА НЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ ДА НИ МАЧКАТ КАТО НАРОД В ТОВА И БЕЗ ДРУГО ТЕЖКО ВРЕМЕ!