Иска ми се да споделя с вас как вчера за пореден път ме „стимулираха” да проявя етническа толерантност, расова търпимост, или както искате го наречете.

Прибирам се от работа и решавам да взема тролейбус, тъй като много точно съм се пресметнала средствата до деня, в който ще взема аванс, и от тези сметки ясно пролича, че по отношение на транспортни разходи бих могла да си позволя една маршрутка на отиване към офиса и билетче за градски транспорт на връщане.

Та, качвам се в тролея с мой колега, който ползва карта за градски транспорт. Перфорирам си билетче и се настаняваме на двойната седалка до колелото, която е обърната назад. Точно си споделихме за лъхащите от нейде „аромати”, огедахме се и какво да видим? – Срещу нас на колелото двама „братя”, а на съседната седалка – добре почерпен „спретнат” дремещ господин. До тук нищо особено – традиционна атмосфера в грАдския траспорт. Качва се контрольор. Едва ли ще очудя някой, ако кажа, че облече униформата си в тролейбуса, а не преди да се качи (както е редно). Огледа се добре. Беше застанал точно на колелото. След като провери две жени на средна възраст, очевидно прибиращи се от работа, вместо да се отправи към „братята” до него или към добре почерпения „спретнат” дремещ господин от другата му страна, се отправи точно към нас по диагонал. Полмоли ни за карти и билети. Колегата ми си показа картата, а аз гледах контрольора втренчено, неможейки да отреагирам, понеже вече знаех какво ще се случи. Държах билета си в ръка, но не му го подавах. Той отново каза: „Карти и билети за проверка”, но аз не помръдвах. Накрая ми каза: ”Дай ми билетчето”, а аз го попитах посочвайки „братушките” с поглед: „А тях кога ще проверите?”. Отговори ми, че после ще се разправя с тях, скъса ми билетчето и след това се отправи към края на тролейбуса. Повече не го видяхме.

Ще кажете – нищо особено, какво толкова?

Може би аз нещо не съм добре, за да се прибирам предишния ден пеша, понеже имах 20 ст. в джоба си.