Що е туй чудо ‘Европата’, какви са тия хора ‘европейците’ и кои сме ние всъщност ?

‘Европа’ е една от най-използваните в обществото ни думи може би още от времето на ‘Восточния въпрос’, та чак до днес. Вече повече от век ние, българите – орачи, овчари, селяни, граждани и политици говорим за тази обетована земя с един възторжен патос. За нашенеца Европа е едно пространство на различното, доброто, всичко това , което ние тук в България си го нямаме. Всичко това, към което се стремим, това, което трябва да станем в един прекрасен ден. Всеки иска да отиде в онази прелестна със своите безмерни богатства земя и да си оправи нелепия български животец, за да се върне един ден у нас с пълно коремче и джобче( защото в края на краищата българина си обича родината, колкото и да я хули цял живот). Още от байганьово време се появява  общонародният така наречен ‘европейски’ комплекс . На въпроса зададен от трепетно очакващият светло бъдеще нашенец : ‘Кога ще влезнем в Европа’ следва масовият отговор ‘Та ние българите сме си в Европа, европейци сме! ‘

Този фундаментален въпрос относно принадлежността на българите към европейското семейство пръв започва да си задава най-трезвомислешият човек за времето си Алеко Константинов. И намира бърз и верен отговор чрез образа на Бай Ганьо, който очевадно не се вписва в европейските норми на живот. И как да се впише като в тяхното общество не е допустимо да битуват ухаещи от метри на чесън странни субекти, да не говорим за цял един такъв народ.  

Европеец –   социално обезпечен човек, педант, строен, хубав, за пари-стиснат. Има модерна кола, пълничка жена ( нека, нека…като има пари що да не яде), рояк дечица, щастлив. Ами сега, как да не се стремиш към тоя идеал, като е пълната ти противоположност ?  Ти пари нямаш, щото всичките спестявания отидоха за погасяване на старите сметки за парно, и тая година ще мине без море( европеец искаш да станеш, но като видиш такъв на черноморието го псуваш, нали ?). Стиснат не си – и малко пари да имаш с приятели ще ги изпиеш. В твоите представи европееца не е много умен, за разлика от теб, разбира се. Завършил си техникум , висшист си, демек от всичко разбираш. За теб в пълното си право важи сентенцията : На европееца дай му идеи , за да направи пари, а ти идеи си имаш , пари ти трябват. Замисли се също, кой европеец ще тръгне да лепи петолевки на някой сватбар, който върти изкусен гюбек на маса ? На това са способни само хората от нашия, балкански край, широкоскроени, знаещи как да вземат максимума от забавлението. Онези това не го могат.

Не се самозалъгвайте, драги проектоевропейци, Те не ни смятат за техни събратя, ние сме ориенталци, комунисти или славяни, което по-скоро означава ‘евтина работна ръка’, отколкото ‘европеец’ . Това дългоочаквано присъединяване към Европа почти се е случило и неизбежно ще се случи, но не мислете, че така лесно ще станем част от тая Европа. Ако въобще това се случи някога, ще ни трябват много много години на промиване на мозъци и уеднаквяване с техния модел на живот, което не е невъзможно, но е много малко вероятно, поради пословичния ни инат и неспособност да приемем чужд aкъл. Е, то цял век вече ни го наливат тоя aкъл, ама все с нашия си стоим.  

‘България си е в Европа, бе ! ‘

Ами че как да не сме. Географски сме си, даже в най-яката Европа, исторически да не говорим, в тоя аспект по-европейци от нас са само гърците ( каква ирония, а ?). Интересно как онези, варварите, които сега имат средства и власт да управляват Европа и света, и които навремето разрушиха стария Рим, толкова лесно ни обявиха нас за варвари, ние които сме имали свой  календар, писменост и държавност хиляда години преди тях. Интересно как се обърнаха сега нещата, наопаки.

 Наистина е жалко , че света не знае кои сме и какви сме били, но още по-жалко е, че самите ние не знаем това. Стремим се все към някаква неясна цел, искаме да се хванем за спасителен сал , който да ни измъкне от небитието, а сами да си помогнем не искаме. Звучи песимистично , но досега към каквато и общност да се присъединяваме , все не успяваме докрай. Междудържавните съюзи се разпадат. Започват като вечни и свършват като прокълнати. Дано и сега не е така, но историята вече си е казала тежката дума.