Комшията е необходимо зло.
Комшията е нещо, което неправилно си избрал, когато му е било времето. Без комшиите животът ни би бил твърде обикновен. И аз съм комшия. Комшиите, са тези, които са доволни въпреки, че стълбището е мръсно. Комшиите са тези, които няма да сменят изгорялата лампа на стълбището, докато не се убедят, че има някой, на когото това е по необходимо, или просто не му издържат нервите. Комшиите имат и куче. Понякога срещам кучето, друг път само го чувам, защото е много гласовито. Понякога срещам и кучешка усмивка. Това не ме учудва, тъй като ние много се уважаваме. Независимо от това, че понякога ме заливат с вода неволно, докато работя пред гаража си. Или чоплят семки и плюят навън през терасите, замечтано. Или пък си паркират колата пред гаража ми и влизат в банята да се къпят, удовлетворени от стореното. Но, както казах, ние много се уважаваме и такива дребни случки не могат да помрачат отношенията ни. Затова аз винаги срещам комшиите си по стълбището с усмивка. Кучешка!
-------------------------
Ако някой
е бил касиер в кооперацията си може да напише поне мъъъничко вариантче на
Параграф 22.Уж знаят,че никой не им е длъжен с нищо,ама се обяснява за всяка
стотинка или че покривът не го касае ,тъй като бил на първия етаж .Или "
любимото ми"-императивни фрази със следната глаголна форма-не я знам коя
е."ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ....".Ама ВИНАГИ ДРУГ да организира,да събере
парите....и ако може,като всичко е свършено-ДРУГ ДА ПЛАТИ!
--------------------
Имаме една жена с 20 котки......единствен път с триста зора успяхме да докараме ХЕИ и такъв ужас настана.Дни наред виеше нощем,че й взели малка част от котките.И си взе нови....
-------------------------
Аз пък следя развитието на семейните
отношения на съседите отдолу - много се тревожа - нещата отиват към развод
Живея тук от 6-7 год - на вид изглеждат чудесно семейство,
обаче какво чувааааааам .......любимото ни е семейния скандал в неделя сутрин -
към 8 ч. А напоследък и почти всеки ден .... А когато не се карат , мъжа прави
ремонти не знам какво все още намира да ремонтира ......мисля да го извикам и у
нас да пооправи туй онуй
------------------------------
Две готини семейства и две ужасни.
Колко пъти съм ги слушала как се карат и бият, не е истина.
Два пъти съм викала и полиция, да не се изтрепят. Като капак едните събират
всичките си негативни емоции за късно вечер и рано сутрин. Денем сигурно
релаксират, щото след толкова крещене, човек трябва да събере сили.
-----------------------------
Някога, на последния етаж на нашата панелка
живееха следните индивиди: дипломат, милиционер и цигани. От дипломата
оплаквания намаше, хората рядко се прибираха; Милиционера - хората си гледаха
зайци на терасата и по този повод циганите се оплакваха че им мирише. Когато
видех, че жена му на мили-то се прибира забавях или забързвах крачка за да не
се возя с нея в асансьора - така смърдеше на пот, че направо лютеше на очите.
По едно време тези същите си заминаха на село (беше точно след като монтираха
топломерите) и оставиха един куп неплатени сметки вкл. и за топломерите.
Имахме и една луда съседка, която все още си живее там... тя
обикаляше по нощИте да дУши по вратите на хората, че докато си спяла изведнъж и
замирисало на гювеч!!! При поредното празнуване на рожденният ми ден, тази
същата ми се обади в 3.30ч, за да ми каже да намаля музиката, щото цитирам:
"някой може да извика полиция"
-------------------------------
Най са ми били противни изпълненията на съседите в панелното
гето, в което живеех преди доста години с родителите си, които си "ходеха
на гости", дори без да си звънят.
-----------------------------------
Не просто за досадни...
Случай 1: След като съм изхвърлила сметта в чувал и после в
контейнера, на вечерта съседката ми подава неразопакован пакет сладки и казва -
това що не си го изяла? (прецакала съм се и в ранни зори прибирайки се съм си
купила нещо извън срок на годност.
Случай 2: На вратата се звъни. съседката ми си носи котката.
Гледам изумена и я питам какво става. Ами у нас дойде една колежка с куче и
нямам къде да успокоя Шон (котакът).
Нелепици, нелепици...
Пък прането ми - "ти переш ли" - гледам аз учудена и
кимам утвърдително. "А защо 2 години не видях на балкона ти друго освен
саксии с цветя.
Откачалка от долния етаж и още по-откачения й син ме будиха в
3 среднощ, защото съм ПРОБИВАЛА ДУПКИ С БОРМАШИНА. Та ме събудиха с кварталния
полицай (и такова нещо имало).
Сагата прогължи и приключи като заудрях с техните камъни по
тяхната глава. А то бива тормоз.
Имахме сладко съседче, хлапе на 7-я етаж. Понеже тогава живях
на нисък етаж то редовно идваше да пие вода у дома. А един ден се промуши
приклякайки, бързаше за тоалетната :)
---------------------------
Мога да напиша роман в стил
"Топло". Живеем на последния етаж в панелен блок. Доскоро оборотният
апартамент до нас беше свободен, но преди няколко месеца се нанесоха цигани. Не
знам как ремонтираха покрива, но сега у нас тече като една "малка
Венеция" в едно с всичките й фонтани. Само в хола има 5 пробойни. С един
лап топ съм назад. Даде фира в битката с течовете. Целият ни опит да
организираме ремонта е пропит с неистови мъки. То е търсене на оферти,
проучване на фирми, които да са регистрирани по ДДС, проверка дали подлежат на
строителен контрол, издирване на собственици, издирване на % на собственост,
организиране на събрания и информиране на собствениците и т.н. Това някак си го
свършихме. Сега опряхме до събирането на парите и се започна пипане по ушите.
Най-после потече и на съседката под нас. Миналия ден, тъкмо съм тръгнала на
работа и тя се появила на вратат с точилка в ръце. Решила да се саморазправи с
мъжа ми. Държи да й заплатим пораженията от теча. Идвала полиция. Мъжат ми
реши, че това е златният му шанс да прибере от нея пари за ремонта на поирива и
заведе дело за хулиганство. По-миналата седмица заведохме дело за процесуални
нарушения при свикване на общо събрание. Привикали сме всички съседи, които са
участвали и естествено са против ремонта да отговарят като подстрекатели.
Днес взехме експертната оценка на фирма за строителен надзор,
защото се разправяме и с общината. Циганите са настанени в оборотно общинско
жилище и едноличната поправка на покрива е акт на самоуправство. Общината не
иска да го признае и твърди, че ние сме им развалили ремонта. Като гледам и там
се очертава екшън.
Ставам и лягам със закона за управление на етажната
собственост. Вече го знам член по член.
После не ме питайте защо мразя тази държава и най-вече хората,
живеещи в нея.
--------------------------
В Дружба и Х. Димитър имах съседи, които
освен сръбско (тогава нямаше чалга), друго не слушаха. И като надуят тъпата
псевдомузика по нощите, аз им го връщах същото.
Бях си записал две парчета на Шедоус едно след друго на цяла
страна на касетка - 45 мин. Специално за такива случаи. Касетофонът ми имаше
функция отново да изсвири цялата страна на касетката.
Парчетата бяха готини - Едното се казваше Little
"B", другото не помня...
Седим си три момиченца на пейката пред блока и си бъбрим. Да
ама понеже седим под неговия прозорец,та човекът решил да ни разкара. И да не
си помислите, че ни помоли да се махнем от там? Не. Просто ни заля с кофа вода!
Сега пък има манията да гледа какво нося. Вижда ме с две бири,
при което коментира: "Тия пък откъде имат пари всяка вечер бира да
пият?" . Но повече ме вбеси коментарът му когато ме видя с бутилка
газирана ябълка: "Пак ще пиянстваш тази вечер, а?" (явно беше
помислил ябълката за вино). Тогава го погледнах като отровена - щото не пия
изобщо и никога не ме е виждал пияна.
Кратки встъпления от целия състав, след това 4-5 минути само
барабани и две изречения завършек, класически блус стандарт.
Залепвах колоните на стената на тормозещия ме съсед и отивах в
кварталната денонощна кръчма.
Веднъж тъпият съсед дори дойде в кръчмата и каза, че е разбрал
посланието. Да съм се приберял вкъщи и да спра музиката.
Другият ми номер беше да им пускам Оскар Питърсън с чудесна
колекция от стари буги-вуги на клавикорд*. С барабани и бас китара. Но това
денем. Като ме тормозят пак с тъпата сръбска музика, обичайно по уикендите.
Представи си го това в панелен блок и с колони по 80 вата
всяка...
--------------------
Съседката над нас, която над 25 години тормози
целия вход, обаче сега е станала непоносима. Само защото от известно време
свиря на кавал и флейта решила, че в нас се вдуга невъзможен шум и трябваше и
аз да се занимавам с полиции. Но полицайчетата я научиха, оказа се, че се
жалвала наред от кой ли не във входа със всякакви причудливи оплаквания.
Последно пък ме дебне от терасите кога излизам за работа и кога се прибирам,
сутрин я чувам как става с мене в 5:30 представете си! Вратата й се чува, както
й мойта разбира се при отваряне и затваряне - на стаята. И на няколко пъти ме
причаква по спирките и ми дига скандали как да съм била оставила мъжът й (който
е един доста неугледен дебел възрастен мъж, толкова чак пък не ми е паднало
достойнството) с който съм ходила, да не съм му харчела парите и да съм се
върнела при "попчето" (като аз със поп никога не съм ходила, ама
вЕрно имах гадже от варна) от варна, да съм се махала от тука, да съм й върнела
некъв медальон който съм откраднала защото тя била дала ключ от апартамента си
на майка ми, и аз съм ходила там разбирате ли, и няква блуза да съм й върнела,
синя няква - тя помнела!!!
Да не говоря, че преди около месец някъде, една вечер изливаше
вода по прозорците ни, крещеше си нещо от горе, удряше по паравана на терасата
ни и изби лозичката дето е стигнала до 6-ия етаж, хвърли си няква торба с
боклук и покрай красъците стреляше с пистолет с хаосни патрони. Мъжът й явно
нищо не може да направи, то с такива луди......!
Та до сега гледах со кротце, со благо, ама само да ми се мерне
още веднъж й предстои сериозен скандал от моя страна със съответните заплахи,
за полиция, съд и т.н. Аман, тоя народ тотално полудЕ!

Коментари
ТАКА СИ Е!
Re: Комшията е необходимо зло.
Re: Комшията е необходимо зло.