Славейковата градинка е сред малкото останали зеленени площи в престижния квартал Лозенец. Скътана между блоковете, едва ли всички нейни посетители знаят, че на това място се е намирала градината на Петко и Пенчо Славейкови. Част от нея са и тристагодишните дъбове, останали запазени като природна забележителност. Паркът е обявен за паметник на културата през 1955 г., първоначално с категория "за сведение". През 1998 г. обаче е повишен в територия "от национално значение". А дъбове-столетници в него - 28 на брой, са защитени като природни забележителности.

Въпреки че е обявен за паметник на културата, паркът, подобно на много други зелени площи в София, е застрашен от застрояване. Първите парцели са отделени от него около 1996 г., когато е обособен терен откъм ул. "Света гора", върнат на собственика си по закона на реституцията. Успоредно с него, по информация, предоставена от "Сдружение за защита на район Лозенец" са обособени два общински имота, които в момента са в капитала на общинската фирма "Софийски имоти". И трите парцела имат разрешително за строеж, като собствениците им могат да издигнат там сгради с до пет етажа. Засега обаче нищо не е реализирано и парцелите са част от парка. По-късно още два терена – частен и общински, са отделени от градината откъм бул. "Свети Наум", отново по закона за реституцията. В частния е имало стара сграда, чиито собственици получават разрешение от общината да я преустроят, разказва Денница Кюранова от сдружението. Тя живее в Лозенец, а с градинката се занимава от почти десет години. Кюранова разказва как, освен че обновяват къщата, собствениците я надстрояват и превръщат в ресторант. В момента общинският имот е взет под наем от заведението и служи за паркинг. И трите общински имота, които би трябвало да са част от парка, са с издадени актове за частна общинска собственост, казва Кюранова. Това означава, че общината на практика може да ги продава.

Проблемът с историческото място "Славейковите дъбове" идва от това, че при обявяването му за национално значима територията през 1998 г., не е направено предложение за статута на територията и не е записан необходимият режим за опазването й, въпреки изискванията на нормативната уредба, коментира арх. Валя Върбанова, експерт в общинското предприятие "Стара София". Този пропуск излага градинката на реална опасност от застрояване. Според арх. Върбанова мястото е с голямо културно и историческо значение и затова е необходимо да бъде определен режимът за нейното опазване.

Според влезлия в сила в края на януари 2007 г. Общ градоустройствен план на София, паркът е с граници, в които влизат и общинският, и частният имот, намиращи се откъм "Свети Наум". Нещо повече, до края на юли 2007 г. могат да бъдат нанасяни промени в плана. От Сдружението за защита на район Лозенец и музея "Петко и Пенчо Славейкови" твърдят, че това може да се използва, за да бъде защитен паркът по-добре и да бъдат върнати оригиналните му граници. "Писахме до Министерство на културата, в края на март оттам ни изпратиха становище, адресирано с копие до кмета Бойко Борисов и председателя на общинския съвет Владимир Кисьов", обяснява Денница Кюранова. Министърът на културата Стефан Данаилов се е разпоредил границите на парка да бъдат графично отделени в плана с контур, съответстващ на дадената защитена територия, което не е направено. Освен това в становището пише, че паркът трябва да бъде върнат в оригиналните си граници – т.е. към него да бъдат присъединени и единият частен и двата общински имота, първоначално отделени от зелената площ. До този момент разпореждането на министерството не е изпълнено, казва Кюранова. Въпреки това има надежда да се направи нещо по въпроса. "Имаме желание да се поправи стореното, затова внасям доклад в СОС за връщане на общинската собственост от частна общинска в публична", каза пред "За града" общинският съветник и председател на общинската комисия по градоустройство Борислав Бориславов. След като бъде разгледан първо от ресорните общински комисии, докладът трябва да влезе и в дневия ред на общинския съвет. Ако предложението на Бориславов бъде прието, отделени от градинката ще останат само двата частни имота. А общинската земя ще остане част от зелената площ.

Историята на Славейковия парк

Петко Славейков купува градината, когато след Освобождението се премества със семейството си в София. Тогава теренът е бил около 10 дка. Местността, което е в пределите на днешния квартал Лозенец, се нарича по онова време Курубаглар и е любимо място за разходки на софиянци. В градината Пенчо Славейков прекарва летните вечери в разговори с останалите творци от кръга "Мисъл" - Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстев, Боян Пенев, с Дора Габе, сем. Каравелови и Мара Белчева. В завещанието си поетът пише, че иска да бъде погребан на това място, до любимия си вековен дъб. За дървото се говори и в един от стиховете на Пенчо Славейков. В "Псалом на поета" той казва как иска да бъде погребан "на високий хълм", за да може да остане част от вселената. Когато творбата е писана, градината наистина е била извън града, на високо, откъдето се е разкривала чудна гледка. Желанието му не е изпълнено, но почитателите на Славейковото творчество и до ден днешен се събират на това място в деня на смъртта му да го почетат. Музеят "Петко и Пенчо Славейкови" продължава да организира на 10 юни в парка всяка година литературни четения, срещи и рецитали.

Първият комитет, който иска да превърне градината в мемориален парк на Славейкови е създаден през 1931 г. от видни общественици, артисти и писатели като Андрей Лулчев, Мара Белчева, Дора Габе, проф.Асен Златаров, Никола Балабанов, Димитър Шишманов и скулпторът Андрей Николов. Целта им е на мястото с дъбовете да се издигне паметник на Пенчо Славейков и новосъздаденият парк да носи неговото име.