Началото на февруари, студен зимен ден. Излизаме със семейството на кратка неделна разходка. Спокойно вървим по булевард Скобелев и се наслаждаваме на полупразната ни столица, докато в един момент нещо профучава над главите ни и усещам как минава на сантиметри от мен и тупва тежко. Оглеждаме се за следи от паднали предмети от поостарелите сгради. Само на метър от нас, обаче, възрастен човек с доволна усмивка ни поясни. Падащият предмет всъщност е плик със смет. Улучи го, викаше екзалтирано дядото. Оказа се, че някой от високите ентажи на кооперацията на булеварда си е хвърлил боклука от терасата и той пада точно в казана за смет на тротоара. Находчиво, а! Хем не слиза по стълбите (защото вероятно в блока няма асансьор), хем не замърсява улиците. Остава само стреса, който изживяват минувачите и риска летящ боклук да се изсипе на главата им. Но това са дребни кахъри, нали болклука е в казана и на следващата сутрин камионите на столична „Чистота" ще го съберат.