Винаги съм се чудел на много неща, на които не мога да намеря отговор. Тази седмица за пореден път в моето съзнание изникна още една питанка? Защо управниците на УЕФА продължават с тъпите си изпълнения, дори след като Мишел Платини измести от поста президент дебелака Ленарт Йохансон?

За какво иде реч - тази седмица се игра поредният финал на Шампионската лига, който бе в Атина. Милан би Ливърпул и спечели седмата си КЕШ, но това е някак помежду другото. На очи се набива наглостта на хората от европейската футболна централа, които за пореден път доказват, че мислят повече за задника си, за спонсорите, рекламодателите и т.н., а не за редовия фен, който дава мило и драго, за да гледа мач на любимия си отбор. Жертва доста средства, време и пътува хиляди километри, за да зърне своите любимци в голям европейски мач.

Какво става всъщност? Не могат всички да влезат на стадиона, защото или нямат билети, които са раздадени на глутници дебели плазмодии, облечени в скъпи костюми и леко подпляскващи на някое изпълнение, вместо да попаднат в ръцете на някой истински привърженик, който няма да се пести по време на двубоя и ще даде всичко от себе си за подобаващата атмосфера. Та, така стана и за финала в Атина. Поредният...

Да, поредният мач от най-комерсиалния европейски клубен футболен турнир, на който присъстваха хиляди "важни" господа! Централната ложа на Олимпийски стадион в гръцката столица бе претъпкана от дебелаци, слаботелесни, нагиздени, напудрени и пасивни люде, които едва ли знаеха къде са попаднали и най-важното защо са там!

УЕФА си позволи да даде само по 17 000 билета на двете агитки - на Ливърпул и Милан, като в продажба бяха пуснати между 2 и 4 хиляди, а останалите бяха раздадени на туроператорите, които организират пътуванията на феновете. Една част бяха пуснати в продажба в Гърция, друга - по Интернет и т.н. и т.н. Оказа се, че ръководителите май мислят повече за благинките, отколкото за тези, без които играта не може да съществува, а именно - феновете. На върпосния финал, както и на много други срещи от подобен характер, присъстваха горе-долу поравно рекламни лица, бизнесмени и обикновени привърженици. Първите две групи са хора, които не знаят от коя страна се рита топката и са на стадиона по задължение, защото тяхната фирма и получила N на брой билети за служители, но лошото е, че там не ходят дори тези, които се вълнуват от футбола, а такива, които обичат екскурзийките, скъпите хотели и плюскането.