Аз съм майка на десет годишно момиче, което вчера беше съборено на земята от свой съученик и след последвал удар на глават в чина на моето дете му беше избит един от предните зъби. Не знам дали да съм благодарна, че не се е случило нещо по-лошо или да излея гнева си към родителите на това дете, които дори не се обадиха да попитат как е детето ми или върху учителите, които с облекчение въздъхнаха, че случката се е развила в междучасието /сякаш това ги освобождава от отговорност/. За случилото се с дъщеря ми бях уведомена лично от нея. Тя ми се обади по мобилния си/слава богу че го има/. Когато отидохме със съпруга ми да си я приберем се оказа, че учителката не е уведомила никого за случилото се. На следващата сутрин пуснах молба до директорката на училището, за да се вземат мерки срещу насилието в клас. Това което се случи с моята дъщеря не е първия случай на проявено такова. Когато подавах молбата деловодителката ми каза: "А, вие сте вчерашния случай. Не знам откъде идва тази агресия в децата. Вчера двама четвъртокласници са нападнали и били човек в инвалидна количка."

До този момент с мен, като родител не е разговарял никой от училището, дори класната ръководителка, да обсъдим случилото се или поне да ми каже едно "съжалявам" за случилото се. Родителите на детето ми се обадиха на следващата вечер /понеже оставих визитка си на детето, което изби зъба на моето и го помолих да им предаде че искам да разговаряме/ и след като бащата ми се представи, каза следното: "Разбрах че се е случило нещо, някакъв зъб бил счупен.". Преглътнах арогантността му и поисках да се срещнем на удобно и за двете страни място. Тогава той поиска да заведа дъщеря си на стрещата, той щял да вземе сина си и там те да се разберат. Аз му заявих, че проблема не е между децата, а между нас като родители и че най-малко за всичко вина има сина му, а тогава той ми отговори, че в този случай не вижда причина да се срещаме. Няколко дена след инцидента започвам да мисля, че единствено адекватно на случая реагира самото дете, което след като е видяло какво е причинило веднага се е извинило на моята дъщеря и е казало че съжалява. Тъй като считам, че се е наложила една трайна тенденция да не се обръща внимание на насилието вихрещо се в училище, смятам да поразбудя заспалите. За родителите които имат проблем като моя ще дам полезна информация. Първо към всеки район/община/ има комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Не се притеснявайте да ги информирате за насилие упражнено в/у вашето дете. Те трябва да бъдат сезирани писмено, като молбата не следва да отговаря на никакви формални условия, освен да преразкаже случирлото се. Към тези комисии има професионалисти - психолози и др., които могат да проведат разговори с вас или с вашето дете, ако то е изключително травмирано и вие не знаете как да постъпите. Консултациите са безплатни. Разговори се провеждат и с родители на проблемни деца. За безотговорното поведение на учителите можете да информирате Столичния инспекторат по образованието - тел. 935 6050. За насилието упражнено върху вашите деца можете да потърсите помощ и от Държавна агенция за закрила на детето, тя има различни отдели в различни места в София, информация за които можете да вземете от сайта на агенцията. Нямам представа доколко са ефективни мерките които предприемат, но аз лично смятам да не оставя беззнаказано да се вихри насилие в училището в което учи моето дете. Тъй като имам възможност смятам да сигнализирам и до медиите за случилото се, така че все някой да си вземе поука от избития зъб на моето дете. Истината е че аз и моите колеги на които разказвам за случилото се и за това което се случва след това са потресени от ширещата се безотговорност на родители и учители. Ако сами не си помогнем нашите деца да се прибират здрави от училище мисля че никой няма да го направи. Моля пишете ми ако имате идея , че могат да се предприемат и други действия или да приобщим и други форуми.