Това легедарно за нас българите изречение вечно ще връща романтичните усмивки по лицата ни за онзи миг, в който целия футболен свят бе повален в краката ни и нищо не можеше да ни спре. От 1993 минаха цели 14 години, в които имахме всички благоприятни условия позиционирани на една здрава основа, изградена през онова топло и сладко американско лято. Условия за изграждането на един футболен свят, който ако не е на нивото на най-големите сили във футбола, то поне да бъде действащ фактор на Балканите. И какво се получи?! Сега мога да изпадна в негативен делириум като хилядите критици и футболни "експерти"... да наплюя Стоичков, Батето, Боби, Наско, Пенев... да обвиня държавата за нехайството спрямо базите... да нападна нещастните фенове на Левски разпалени от неуспеха на ЦСКА срещу Тулуза, забравяйки импотентната игра на своя син отбор срещу футболните анонимници от Лапландия... или нещастните фенове на ЦСКА разбрали, че тактическите познания дори на футболист с опит в евротурнирите като Данчо Тодоров са по-наивни и вели от тези на 12 годишен хлапак мечтаещ за кариера на Армията...

Най-големият капитал на един народ е обучението.
Едно Висше училище, каквото ще бъде ЕШТУ, не само ще възроди живота в региона и ще задържи младите хора, но и ще спомогне за развитието на индустрията, създаването на нови работни места. Факт, който навярно все още не е осъзнат от гражданите и управляващите на град Видин.